Как да не прекалим с изкушенията по време на празниците?

В навечерието на едни от най-светлите християнски празници, всички ние с трепет очакваме да се съберем с най-близките си и любими хора около празничната трапеза.

Но освен повод за подаръци и полозителни емоции, Коледните и Новогодишни празници често стават и причина мъъъъничко да попрекалим с храната и безбройните изкушения на празничната трапеза…

Как да се насладим на празниците без да прекаляваме с храната и в същото време да опитаме и да се насладим на всички празнични блюда си остава мистерия и загадка за много от нас…

Аз мога да ви споделя само моя опит. Не претендирам, че съм права, просто вярвам, че всеки празник е повод за радост, любов, топлина и семеен уют! Храната е удоволствие и е неизменна част от всеки празник, но не и най-съществената част от празника!

За жалост обаче, понякога точно това се случва. Събираме се, празнуваме и системно прекаляваме с безбройните неустоими изкушения!

Празничните трапези може да ни се струват приятен повод  и най-вече извинени да се отпуснем и да се насладим на изкушаващо вкусна храна, от която може би традиционно се въздържаме,  с нагласата и мисълта, че веднага след празниците ще се върнем към типичните си хранителни навици.

За жалост обаче, системната прекомерна консумация на храна може да има сериозен здравословен ефект върху организма. Ако приемът е еднократен, няма проблем, тялото ще се справи. Но ако празненствата продължават с дни, меко казано подлагаме тялото и организма си  на силен стрес. 

Първа реагира храносмилателната ни система, чиято основна фукция е именно  храносмилането и усвояването на поетата храната. Ако претоварим интестиналния си тракт  2-3 последователни пъти, например като се присъединяваме от празнична трапеза на празнична трапеза, можем да не само до изпитаме силен дискомфорт, но и да провокираме появата на сериозни възпалителни процеси, да изострим съществуващи проблеми в стомаха, червата, панкреаса или черния дроб. Влошаването на техните функции се отразява неблагорпиятно и върху други органи и системи и така се получава ефектът на доминото.   

В традиционната българска празнична трапеза присъстват чудесни гозби, но също така преобладават бързите въглехидратите (питки, баници, картофи, бял ориз, десерти), солени и мазни храни от животински произход. Прекомерната им консумация може да се отрази неблагоприятно на хората, които страдат от проблеми със сърдечно-съдовата система, храносмилателна система, които имат или са изложени на риск от инсулинова резистентност, хормонални смущения и/или дисбаланс, метаболитен синдром, диабет,  наднормено тегло и др.

Не по-малък риск от системното преяждане е объркването на изключително финната регулаторна система, която ни създва усещене за глад и ситост.  Знаем, че когато приемаме храна, започва отделянето на хормони, които дават на мозъка сигнали за ситост и оттам волево ние спираме да се храним. Именно това е автономният механизъм, по който ние усещаме ситост и преустановяваме приема на храна. Но, когато се храним често с големи количества храна, разсейвайки се от сладки приказки на масата или просто, защото искаме да опитаме всички вкусни празнични гозби, мозъкът получава смесени разнопосочни сигнали и ние губим чувството за ситост. Ако усещането за ситост бъде приглушено, можем да погълнем голямо количества храна, да почувстваме тежест, подуване и цялостен физически дискомфорт. Често след подобно обилно хранене  си обещаваме, че повече няма да прекаляваме, докато на седнем на следващата  празнична трапеза. 

Аз лично мисля, че можем да хапваме с удоволствие без да преяждаме, ако следваме няколко прости правила:

• Когато седнем на масата, е хубаво да си изберем само някои ястия, защото голямото разнообразие от храни по време на едно хранене, ще натовари излишно храносмилателния ни тракт. Това се дължи на факта, че различните храни изискват разлини храносмилателни ензими и се храносмилат за различен период от време. Например картофите се разграждат за 2-3 часа, докато за червеното месо са нужни около 8 часа;
• Ако искаме да консумираме салата или плодове, трябва да започнем с тях и когато продължим с готвено ястие, да спрем със суровите плодове и зеленчуци. Дори съществува теория храните да се консумират в ред, съгласно времето, което е нужно за тяхното храносмилане. Колкото повече време е нужно за храносмилането на една храна, толкова по-късно я приемаме на едно ястие.
• Важно е да се храним бавно, да дъвчим многократно и да се наслаждаваме на празничните блюда. Няма смисъл да бързаме и да поглъщаме  бързо големи количества храна. Празникът е празник и на сетивата!
• Ако усетим вече признаци на ситост, трябва да послушаме тялото си, да го уважим и задължително да спрем. Всеки допълнителен прием на храна би означавал прекомерна конусмаиця и претоварване на организма.
• Между хапванията на отделните празнични трапези е добре да осигурим пауза от поне 4 часа, за да дадем възможност на тялото да преработи храната и да си почине. Не забравяйте, че храносмилането е най-енергоемкият процес в тялото (след кърменето) и преяждайки, ние отнемаме ценна енергия, която тялото ни би могло да използва за борба с болестотворни организми, възстановяване и нормално функциониране на всички останали системи и процеси, които протичат във всяка една секунда в цялото тяло.   

Когато дойде време за празнични трапези, нека си припомним, че колкото и атрактивни и апетитни да изглеждат всички блюда, ястия и деликатеси на масата, празниците минават и заминават, а тялото е това, което остава с нас завинаги. То е нашият храм!

Нашият безценен дом за нашата душа!

Ето защо, нека се храним осъзнато, да се вслушвам в неговите сигнали, да уважаваме нуждата му от почивка, и да го даряваме само с най-прясната, пълноценна и полезна храна и винаги, вианги да благодарим, че сме здрави, че имаме поводи за празници и да благославаме храната, с която е отрупана нашате трапеза! 

Бъдете здрави, сити и благословени!

Защото здравето е вкусно!